Виртуалната машина има много предимства. Тъй като физическият компютър създава виртуална машина в себе си, е възможно да се работи с няколко операционни системи на едно устройство. Всяка виртуална машина ще има отделна операционна система и необходимите за нея програми.
Популярността на виртуалните машини нараства в различни области, но на първо място това е средата на IT-индустрията. Работата с виртуална машина е предпочитана от програмистите и тези, които системно се занимават с компютри. Виртуалната машина дава възможност да се структурират и разделят различните работни процеси и да се оптимизира използването на устройството.
След като е разработен някакъв софтуер, игра или приложение, е необходимо да се тества неговата работа на различни операционни системи, а виртуалната машина е много удобен инструмент за тази цел. Такава машина е популярна и сред системните администратори, които могат да създават няколко вида гостуващи операционни системи за различни задачи и различни групи потребители.
Например машината ще позволи на една група служители да работят с поща, а друга група служители ще работи с текстови редактори. Смисълът на подобна виртуализация е да се отделят някои работни процеси от други, като по този начин се свежда до минимум объркването и потенциалните грешки, които биха могли да повлияят на работния процес като цяло.
Виртуалният тип операционна система често се използва сред геймърите в облачните игри. Освен това потребителите на MacOS и Linux имат възможност да стартират игри и програми, които са били пуснати само за платформата Windows.
Виртуалната машина и нейната работа се дължат на виртуализацията, когато реалният "хардуер" се използва от виртуалната система. Програмистите разработват програма на определен език (напр. Java), след което изходният код на програмата се компилира и превежда в байт-код.
Байткодът е подходящ за всеки персонален компютър. Използвайки байткод, потребителят вече може да стартира процес на виртуална машина. С помощта на байткода потребителят започва да дублира (или емулира) работата на реално физическо устройство. Виртуалната машина автоматично превежда байтовия код в двоичен код (или машинен код: 0 и 1), след което този код може да бъде изпълнен от процесора на виртуалната машина.