Разделянето на дискове в Linux е процесът на създаване на различни дялове на твърдия диск, които могат да се използват за съхранение на данни или за инсталиране на операционна система.
Разделянето на дискове е важно за оптималното използване на пространството на твърдия диск и организирането на данните. То ви позволява да създавате дялове, които могат да се използват за различни цели, например за инсталиране на операционна система, съхраняване на потребителски файлове или архивиране на данни.
Разделянето на дискове също така гарантира сигурността на данните, тъй като дяловете могат да бъдат отделени един от друг и защитени от повреда или загуба на данни. Освен това разделянето на дискове ви позволява да управлявате по-добре пространството на диска, като например да създавате дялове с различна големина или да комбинирате няколко дяла в един голям дял. Операционните системи, включително Linux, изискват известно разделяне на диска на дялове, за да могат да се инсталират и работят правилно. Например операционната система може да изисква отделен дял за зареждащото устройство или дял за подмяна.
Разделянето на диска определя структурата и организацията на данните на диска и определя кои дялове могат да бъдат предоставени за използване. То може да включва и създаване на файлови системи върху дяловете, което позволява на операционната система да използва тези дялове за съхраняване на файлове и данни.
В Linux има няколко вида разделяне на дискове, като MBR (Master Boot Record) и GPT (GUID Partition Table). MBR е по-старият формат на разделяне на дискове и поддържа до 4 главни дяла. GPT е по-новият стандарт и поддържа по-гъвкаво разделяне на дискове, като позволява повече от 4 основни дяла и включва поддръжка на големи дискове (над 2 TB).
Помощната програма Parted, която може да бъде инсталирана в Linux, позволява да извършвате операции за създаване, промяна и изтриване на дялове на диска, както и да форматирате дялове, използвайки различни файлови системи.