Ядрото на Linux се използва в компютрите по света от три десетилетия. Поради факта, че ядрото се използва на различни платформи, това решение се среща почти навсякъде, напр. в персонални компютри, смартфони, носима електроника, домакински уреди и мрежови устройства. В тази статия ще разгледаме архитектурата на ядрото, неговите основни задачи и интерфейси.
Известно е, че асемблерният код дава възможност да се получи още по-голяма производителност, по отношение на възможностите той е донякъде ограничен, лъвският пай от кода е написан на езика C. Този дял е цели 98 %. В езика на асемблер решихме да направим само незначителни вмъквания, които леко увеличават производителността, архитектурнозависимите функции и зареждащото устройство.
Каква е архитектурата на ядрото на Linux? Нивото на достъп до ресурсите на компютъра зависи до голяма степен от вида на ядрото, използвано от операционната система. По отношение на привилегиите ядрото остава над другите приложения. Като се има предвид броят на задачите, които трябва да се изпълняват, решаването на задачата се извършва на ниво ядро, затова ги различаваме няколко разновидности. Най-често срещаното решение е монолитно, микроядро и хибридно.
Лъвският пай от монолитното ядро на Linux се съхранява в един файл. Но това все още не означава, че то принадлежи към монолитното ядро, а модулите могат да се съхраняват отделно. Основният трик е, че ядрото може да обработва всички заявки, но не взема под внимание заявките от потребителските приложения. Ядрото се заема с такива задачи като:
Въпреки монолитния характер на ядрото, то се състои от вътрешни модули, които се зареждат при необходимост, а не поотделно. Някои модули се съхраняват отделно от ядрото, но в повечето случаи те са драйвери на спомагателни устройства. Ядрото е най-привилегированият софтуер в компютъра. Ако говорим конкретно за ядрото на Linux, то е монолитно. Това е основното нещо, което трябва да знаете на този етап.